Как да направим успешен преврат и да преориентираме страната
Всичко, което се случва преди изборите, визира изборите.
След като Емил Кошлуков подло заточи Сънчо в мразовитата Българска национална телевизия 2 и пусна там да се лее съветската пропагандна машина “Маша и Мечока “, откакто първият образователен ден в 133-о СОУ стартира с " Вставай, страна огромная ", а в прилежащо учебно заведение се носеше ”Ню Йорк, Ню Йорк “ на американеца от италиански генезис Франк Синатра, към този момент е извънредно време да поговорим съществено за опцията от преориентиране на страната посредством един бърз и сполучлив прелом.
Щом прокуратурата съществено се е заела от 9 септември насам с търсене на превратаджии, в реда на нещата е да й помогнем с малко теоретична и доста практическа информация.
Тази скъпа информация би трябвало да подкрепи и главанаците, които съгласно прокуратурата се събирали край язовир " Копринка " и считали да вършат прелом с преводни рубли от пенсионирани съветски генерали, както и другите главанаци, които желаеха да смъкват Несваляемия господин Борисов, като пернат късно шалтера на радиото (глей им акъла). Видя се какъв брой несъстоятелни са сходни ашлашки дейности. Толкова нескопосани преврати вършим, все едно сме някъде сред 1923 и 1944 година
А в този момент - съществено
Може ли в България да има прелом? Не
На доктрина може, на процедура - изрично не.
В България няма задоволително хора, които да излязат на улицата и да изискат промяна на властта. Под “достатъчно хора ” не трябва да разбирате “много хора “. Чували ли сте за правилото ”3.5 “? То е измислено от проф. Ерика Чиновет (Erica Chenoweth) от Харвард и гласи нещо просто: ”Всяка протестна акция, която в пика си е подкрепена от 3.5% от популацията, е сполучлива ”. Мирната гражданска война в Чехословакия, която чехите назовават " кадифена ", а словаците " нежна ", продължи малко повече от месец в края на 1989 година и приключи с избирането на Вацлав Хавел за президент - тя събра в пика си 500 000 участници. Революцията на Народната власт във Филипините (1983-1986), известна и като " Жълтата гражданска война ", смъкна режима на Маркос, като в пика си притегли към 2 млн от популацията. 1 милион души поддържаха бразилското въстание през 1984-1985, което провокира свалянето на локалната военна хунта и идването на демократично определени президенти. Свалянето на шахиншаха на Иран Мохамед Реза Пахлави при започване на 1979 година е мирна гражданска война, в която вземат участие 2 млн. души.
Общото сред тези примери е, че правилото " 3.5% " е изпълнено. Ако в 7 милионна България това предписание важи, това значи, че в борбата против тези, които не почитат разделянето на управляващите и не са наясно със свободата на словото, би трябвало да се включат малко под 250 000 души. Толкова души би трябвало да се съберат примерно на жълтите павета в София.
Не че върша някаква връзка с акцията " Силата е в теб " на US посолството в София, само че там долу-горе ясно е обяснено по какъв начин става смяната: " Като никой нищо не прави, каква смяна очакваш?.... Малко сме, бе, блага.... За всичко би трябвало да се работи, не да чакаме тоя и оня.... Една птичка пролет не прави... Просто нямаме сериозна маса... С приказки няма да стане... ".
Има ли 250 хиляди недоволни от държавното управление на Борисов?
Разбира се, със сигурност толкоз хора има - и при социалистите, и при градската десница. Могат ли да се съберат под едно знаме тези хора? Категорично не!
През последните години и в опозиционната левица, и в извънпарламентарната десница тече забележим, явен и много сериозен разпад. Трагикомично е по какъв начин преди всеки народен избор в дясното все се случват някакви изключителни събития, които водят до разделянето на следващата група хора - в сегашния миг също. Под сходна форма се случват нещата и в Българска социалистическа партия. Вчера бяха драми в пловдивската организация, през днешния ден - във варненската, на следващия ден несъмнено отново ще пристигна ред на софийската.
Феновете на тези партии добродушно се самоуспиваха с приказки, че става дума за идейни полемики, вътрешнопартиен плурализъм и тем сходни. В резултат на всичко това се получи по този начин, че опозицията стана импотентна за митинги, бавна в реакциите си, безусловно неспособна да провежда народен митинг.
Да се върнем назад към учените. Ерика Чиновет и Мария Стефан (Maria Stephan) от ICNC изследвали общо 323 протестни акции и стигнали до извода, че
с ненасилствени акции се реализира повече,
в сравнение с с насилствени. Те описали наблюденията си в книгата: “Защо гражданската опозиция работи: стратегическа логичност на ненасилствения спор ”. Цифрите са следните: ненасилствените акции са проработили в 53% от случаите, насилствените - в 26%. Останалите митинги очевидно не са постигнали нищо.
Причините за това са ясни - ненасилствената опозиция притегля по-широка и по-разнообразна публика. Прагът за включване е по-нисък - участниците не се сблъскват с морални терзания, свързани с насилието. Гражданската опозиция включва огромен набор нерискови тактики - протест, стачка, митинг, протест, обсада... В Сърбия по този начин станаха нещата през 2000 г., в Украйна - през 2004 година, в Ливан - през 2005 година, в Египет по този начин бе свален и Мубарак през 2011 година и Мурси през 2013-а.
И тук нещо значимо - под " ненасилствена опозиция " не само Ерика Чиновет и Мария Стефан, само че и нито един различен създател не схваща " мирна " и " пасивна " опозиция. Като ненасилствени са избрани дейностите на палестинците в Израел, даже по време на първата интифада. Ненасилствени са дейностите против апартейда в ЮАР. Ненасилствено е свалянето на хунтите във Венецуела, Чили, Аржентина.... В Тайланд, Непал, Пакистан.... Съпротивата против нацистите в Дания е ненасилствена. Свалянето на комунистическите режими в Източна Европа бе спокойно.
Добре, а кои митинги са насилствени?
Само едни - тези, на които им споделяме чисто и просто " революция ". Протести, които се реализират единствено по един метод - с оръжие. Такъв митинг да вземем за пример имаше в Либия през 2011 година През последните десетилетия гражданска война имаше в Сирия, в Сомалия, в Мианмар, в Афганистан. Според модела на Колиър-Хьофлер първото изискване за революция е съществуването на финансиране - с цел да има война, би трябвало някой да достави пушките.
Лошото е, че независимо дали превратът е ненасилствен или принудителен, не е наложително той да води до нещо положително. Примерно - към разцвет, мир, обич и доста народна власт. Във Филипините и Бразилия докара до корупция. В Иран докара до теократична република. В Украйна докара до революция.
Каква е обстановката в България? В България
през последните години се нагледахме на митинги
По ясната подредба на учените - типични ненасилствени митинги. В тях вземаха присъединяване шепа хора, надалеч от сериозната маса, които в най-хубавите си дни блокираха кръстовището на Орлов мост или окупираха СУ. Ако съществено се замислите, то бързо ще установите, че най-немирното деяние в България е боядисването на скулптурната група на Любомир Далчев пред " Позитано " или апелите за разкарване на Паметника на Съветската войска от центъра на София.
Накратко - в България няма нужната маса хора, които да смъкват Борисов по кротичък път, а до момента не се е чуло някакви хора да се въоръжават за революция. Оттук следва, че всевъзможни приказки за прелом и промяна на ориентацията на страната са избирателен кьорфишек, фиктивен от главанаци. И не мога да се стърпя - всички главанаци, които измислят сходни кьорфишеци, работят за държавната администрация - това предписание е толкоз годно, колкото и началото на този текст: " Всичко, което се случва преди изборите, визира изборите ".
След като Емил Кошлуков подло заточи Сънчо в мразовитата Българска национална телевизия 2 и пусна там да се лее съветската пропагандна машина “Маша и Мечока “, откакто първият образователен ден в 133-о СОУ стартира с " Вставай, страна огромная ", а в прилежащо учебно заведение се носеше ”Ню Йорк, Ню Йорк “ на американеца от италиански генезис Франк Синатра, към този момент е извънредно време да поговорим съществено за опцията от преориентиране на страната посредством един бърз и сполучлив прелом.
Щом прокуратурата съществено се е заела от 9 септември насам с търсене на превратаджии, в реда на нещата е да й помогнем с малко теоретична и доста практическа информация.
Тази скъпа информация би трябвало да подкрепи и главанаците, които съгласно прокуратурата се събирали край язовир " Копринка " и считали да вършат прелом с преводни рубли от пенсионирани съветски генерали, както и другите главанаци, които желаеха да смъкват Несваляемия господин Борисов, като пернат късно шалтера на радиото (глей им акъла). Видя се какъв брой несъстоятелни са сходни ашлашки дейности. Толкова нескопосани преврати вършим, все едно сме някъде сред 1923 и 1944 година
А в този момент - съществено
Може ли в България да има прелом? Не
На доктрина може, на процедура - изрично не.
В България няма задоволително хора, които да излязат на улицата и да изискат промяна на властта. Под “достатъчно хора ” не трябва да разбирате “много хора “. Чували ли сте за правилото ”3.5 “? То е измислено от проф. Ерика Чиновет (Erica Chenoweth) от Харвард и гласи нещо просто: ”Всяка протестна акция, която в пика си е подкрепена от 3.5% от популацията, е сполучлива ”. Мирната гражданска война в Чехословакия, която чехите назовават " кадифена ", а словаците " нежна ", продължи малко повече от месец в края на 1989 година и приключи с избирането на Вацлав Хавел за президент - тя събра в пика си 500 000 участници. Революцията на Народната власт във Филипините (1983-1986), известна и като " Жълтата гражданска война ", смъкна режима на Маркос, като в пика си притегли към 2 млн от популацията. 1 милион души поддържаха бразилското въстание през 1984-1985, което провокира свалянето на локалната военна хунта и идването на демократично определени президенти. Свалянето на шахиншаха на Иран Мохамед Реза Пахлави при започване на 1979 година е мирна гражданска война, в която вземат участие 2 млн. души.
Общото сред тези примери е, че правилото " 3.5% " е изпълнено. Ако в 7 милионна България това предписание важи, това значи, че в борбата против тези, които не почитат разделянето на управляващите и не са наясно със свободата на словото, би трябвало да се включат малко под 250 000 души. Толкова души би трябвало да се съберат примерно на жълтите павета в София.
Не че върша някаква връзка с акцията " Силата е в теб " на US посолството в София, само че там долу-горе ясно е обяснено по какъв начин става смяната: " Като никой нищо не прави, каква смяна очакваш?.... Малко сме, бе, блага.... За всичко би трябвало да се работи, не да чакаме тоя и оня.... Една птичка пролет не прави... Просто нямаме сериозна маса... С приказки няма да стане... ".
Има ли 250 хиляди недоволни от държавното управление на Борисов?
Разбира се, със сигурност толкоз хора има - и при социалистите, и при градската десница. Могат ли да се съберат под едно знаме тези хора? Категорично не!
През последните години и в опозиционната левица, и в извънпарламентарната десница тече забележим, явен и много сериозен разпад. Трагикомично е по какъв начин преди всеки народен избор в дясното все се случват някакви изключителни събития, които водят до разделянето на следващата група хора - в сегашния миг също. Под сходна форма се случват нещата и в Българска социалистическа партия. Вчера бяха драми в пловдивската организация, през днешния ден - във варненската, на следващия ден несъмнено отново ще пристигна ред на софийската.
Феновете на тези партии добродушно се самоуспиваха с приказки, че става дума за идейни полемики, вътрешнопартиен плурализъм и тем сходни. В резултат на всичко това се получи по този начин, че опозицията стана импотентна за митинги, бавна в реакциите си, безусловно неспособна да провежда народен митинг.
Да се върнем назад към учените. Ерика Чиновет и Мария Стефан (Maria Stephan) от ICNC изследвали общо 323 протестни акции и стигнали до извода, че
с ненасилствени акции се реализира повече,
в сравнение с с насилствени. Те описали наблюденията си в книгата: “Защо гражданската опозиция работи: стратегическа логичност на ненасилствения спор ”. Цифрите са следните: ненасилствените акции са проработили в 53% от случаите, насилствените - в 26%. Останалите митинги очевидно не са постигнали нищо.
Причините за това са ясни - ненасилствената опозиция притегля по-широка и по-разнообразна публика. Прагът за включване е по-нисък - участниците не се сблъскват с морални терзания, свързани с насилието. Гражданската опозиция включва огромен набор нерискови тактики - протест, стачка, митинг, протест, обсада... В Сърбия по този начин станаха нещата през 2000 г., в Украйна - през 2004 година, в Ливан - през 2005 година, в Египет по този начин бе свален и Мубарак през 2011 година и Мурси през 2013-а.
И тук нещо значимо - под " ненасилствена опозиция " не само Ерика Чиновет и Мария Стефан, само че и нито един различен създател не схваща " мирна " и " пасивна " опозиция. Като ненасилствени са избрани дейностите на палестинците в Израел, даже по време на първата интифада. Ненасилствени са дейностите против апартейда в ЮАР. Ненасилствено е свалянето на хунтите във Венецуела, Чили, Аржентина.... В Тайланд, Непал, Пакистан.... Съпротивата против нацистите в Дания е ненасилствена. Свалянето на комунистическите режими в Източна Европа бе спокойно.
Добре, а кои митинги са насилствени?
Само едни - тези, на които им споделяме чисто и просто " революция ". Протести, които се реализират единствено по един метод - с оръжие. Такъв митинг да вземем за пример имаше в Либия през 2011 година През последните десетилетия гражданска война имаше в Сирия, в Сомалия, в Мианмар, в Афганистан. Според модела на Колиър-Хьофлер първото изискване за революция е съществуването на финансиране - с цел да има война, би трябвало някой да достави пушките.
Лошото е, че независимо дали превратът е ненасилствен или принудителен, не е наложително той да води до нещо положително. Примерно - към разцвет, мир, обич и доста народна власт. Във Филипините и Бразилия докара до корупция. В Иран докара до теократична република. В Украйна докара до революция.
Каква е обстановката в България? В България
през последните години се нагледахме на митинги
По ясната подредба на учените - типични ненасилствени митинги. В тях вземаха присъединяване шепа хора, надалеч от сериозната маса, които в най-хубавите си дни блокираха кръстовището на Орлов мост или окупираха СУ. Ако съществено се замислите, то бързо ще установите, че най-немирното деяние в България е боядисването на скулптурната група на Любомир Далчев пред " Позитано " или апелите за разкарване на Паметника на Съветската войска от центъра на София.
Накратко - в България няма нужната маса хора, които да смъкват Борисов по кротичък път, а до момента не се е чуло някакви хора да се въоръжават за революция. Оттук следва, че всевъзможни приказки за прелом и промяна на ориентацията на страната са избирателен кьорфишек, фиктивен от главанаци. И не мога да се стърпя - всички главанаци, които измислят сходни кьорфишеци, работят за държавната администрация - това предписание е толкоз годно, колкото и началото на този текст: " Всичко, което се случва преди изборите, визира изборите ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ